Живял някога един велик цар. Той имал трима сина и три дъщери. Когато дошло време да умира, царят повикал синовете си и им рекъл:

— Деца мои, цялото си царство оставям на вас, живейте, както знаете и както искате, само не погубвайте трите си сестри. Омъжете ги за първия, който ги поиска.

Дал царят на най-малкия си син скъпоценен камък и му поръчал:

— Пази го, той ще ти помогне при нужда.

После посочил на тримата черната планина и добавил:

— Не ходете на лов в тази планина. Можете да отивате на червената и на бялата, там не е опасно.

Царят умрял. Погребали го синовете му, както подобава на неговия царски сан, и се облекли в траур. Изминали се два месеца. Веднъж на мръкване долетял един бухал и кацнал на големия камък пред вратата на двореца. Бухалът изпратил човек при братята да им каже, че иска най-голямата им сестра за жена. Грабнали тоягите си двамата по-големи братя: „Изгонете го! Кой ще даде сестра си на бухал?“

А най-малкият брат хванал за ръка сестра си, извел я и я дал на бухала.

— Аз няма да наруша волята на баща си — казал той.

Бухалът качил девойката на гърба си и отлетял.

На другия ден дошъл един вълк и поискал за жена по-малката им сестра. По-големите братя дали и на вълка същия отговор, но най-малкият брат извел сестра си и я дал на вълка.

На третия ден долетял сокол и поискал за жена най-малката сестра. Най-малкият брат дал и нея, качил я соколът на гърба си и отлетял в облаците.

Омъжил така най-малкият брат и трите си сестри и си помислил: „Едното желание на баща си изпълних точно, без да го наруша, но на черната планина все пак ще отида. Искам да видя какво толкова опасно има за човека там.“

Отишъл той на лов в черната планина. Цял ден обикалял с коня си, но нищо не убил — ни звяр, ни птица; никакво растение дори не видял. Пренощувал там и на сутринта отново тръгнал.